Мистерията на Колският свръхдълбок сондаж. Стигна ли СССР до ада?
Интересна, а и обхваната в тайнственост история за най – дълбоката дупка изкопана от човек в миналото. Кое ли е истина и кое не е, несъмнено на тези въпроси няма скоро да получим отговор, само че в последна сметка историята на тази дупка е в действителност повече от забавна.
Работата по този план, който ще направи същински разкрития свързани със градежа на Земята стартира през1970г. Този план бил една от гордостите на препоръките по това време наред с галактическата им стратегия и до известна степен подводният им флот. Твърди се, че хората работещи на този обект били избирани доста прецизно и не било по никакъв начин елементарно да започнеш работа там. Като заплащане с изключение на апартамент в центъра на Москва, те получавали и месечна заплата, която по това време се равнявала на годишната заплата на който и да било учител в университет.
Проекта се намира в северозападната част на Колския полуостров от където идва и името му. Общо работещи са били 16 обособени лаборатории работещи по едно и също време, като най–дълбокото място прокопано от тях била по този начин наречената дупка СГ-3 (СГ идва от сверхглобокая или свръх дълбока). Както към този момент казахме работата стартира през 1970 и през идващото малко повече от десетилетие кипи неотклонен труд по изкопаването на дупката. Официално плана е замразен през 1994г., а през 1983г. учените там доближават дълбочина от 12 хиляди метра, когато решили да спрат с копаенето, а след още 262 метра плана бил тотално спрян. В случая странностите са доста, като една от е, че по проект учените трябвало да стигнат до дълбочина от 15 хиляди метра, която както разбираме в никакъв случай не е била достигната.
Според разнообразни източници работата по плана е спряна, тъй като учените почнали да се натъкват на доста свръхестествени явления по време на копаенето на дупката, а също по този начин и поради невъзможността да охлаждат главата на копаещата дрелка. Според някои източници на дълбочина след 8 хиляди метра учените се натъкнали на скали съдържащи голямо количество злато от към 80 грама на звук, а съгласно днешните минни стандарти с цел да се стартира златодобив, са нужни едвам 4 грама на звук. Според други източници когато достигнали 12-те хиляди метра температурата в земните глъбини почнала да доближава порядъци от рода на над 150 градуса по целзий, доста над предстоящите към 100. Като се предполагало, че на 15 км дълбочина би била от порядъка на 300 °C.
При такава температура, а и при големите налягания там долу камъните и скалите към този момент не били с твърда и солидна конструкция, а били по–скоро пластични.
Най–странното от цялата тази история е, че съгласно някои учени, когато достигнали 12262-я метър устройствата почнали да регистрират странни звуци. Заинтригувани от тези звуци учените спуснали специфичен микрофон до дъното и съгласно тях тогава те чули човешки писъци там долу.
„ Като болшевик, аз нямам доверие в небето или Библията, само че като академик, аз към този момент имам вяра в пъкъла. Няма потребност да споделям, че бяхме в действителност шокирани от такова изобретение. Ние спуснахме в кладенеца микрофон за запис на тон от придвижването на литосферни плочи. Но вместо придвижвания на плочите чухме човешки гласове да крещят от болежка. Отначало мислехме, че звукът е създаден от нашата лична сондажна техника. Но по-късно, когато още веднъж деликатно изследвахме оборудването, най-лошите ни съмнения бяха доказани. Викове, викове и писъци на хора. Те крещяха, плачеха и се чуваха стенанията на милиони хора. “ – споделя ръководителят на плана „ Колски свръхдълбок сондаж “ Виктор Азаков, когато предава фонозаписа на съответните управляващи. След кончината на Азаков и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики неговият внук открива в къщата на дядо си копие от този свръхестествен запис и по този начин „ гласовете от пъкъла “ стават публично известни.
Колският сондаж е засекретен обект от самото му започване поради близостта му до границата с Норвегия и статута му на теоретичен приоритет. Първият чужденец, който я посещава, е шеф от Чехословашката академия на науките. За останалия свят новината, че Съюз на съветските социалистически републики дълбае най-дълбокия сондаж на планетата, доближава по-скоро като слух. Официално е известена и показана с изобилна информация на Световния геоложки конгрес, който е извършен в Москва през 1984 година.
През 2008 година оборудването на обекта е демонтирано заради морално и физическо остаряване, неподлежащо на възобновяване, а обслужващите здания са разрушени.
